Романът е литературна творба, която може да се основава на реални или въображаеми събития. В този смисъл историите, разказани в роман, са изложени на разследването или въображението на автора и на използването на езика от автора за достигане до читателя.
Следователно могат да се споменават различни видове романи, като се вземат предвид редица критерии като тяхната форма, съдържание, жанр, целева аудитория, независимо дали се основава на реални или измислени събития, наред с други.
Кратък роман
Краткият роман е тип разказ с по-малка дължина от романа, но по-голям от разказа.
Краткият роман обаче се състои от същите елементи като романа и поради особеността на неговата дължина, героите, сюжетът, настройките и описанията са кратки и по-слабо развити.
Примерите за кратки романи включват Полковникът няма на кого да му пише (1957), от Габриел Гарсия Маркес, Коледни приказки (1843), от Чарлз Дикенс, Метаморфоза (1915), от Франц Кафка, наред с други.
Епистоларен роман
Това е тип роман, разказан от трето лице и разказан чрез писма, дневници или други лични документи, така че има и тенденция на писане, подобна на автобиографичния роман, поради участието на разказвача в разказа.
Характеризира се с това, че има интимен, истински характер, представя конфликтна ситуация и е част от еволюцията на романа през VXIII век.
Като пример можете да споменете Джулия, или новата Хелоиза (1761), от Жан-Жак Русо, Дракула (1887), от Брам Стокър, Бедните хора (1844-1846), от Фьодор М. Достоевски.
Автобиографичен роман
Автобиографичният роман се характеризира с излагане на информация за живота на автора. В този смисъл авторът на произведението разказва различни моменти от живота си, обикновено онези, които са оставили своя отпечатък като постижения, неуспехи, болести, загуби, любовни истории, наред с други, и ги прави известни на обществеността.
Автобиографичният роман се характеризира с произведение, родено от самоанализа на автора. Някои примери са Изповеди (397-398), от Августин Хипопотам, Живей, за да разкажеш (2002) от Габриел Гарсия Маркес, Спомени на официална млада жена (1958), от Вирджиния Улф.
Сатиричен роман
Сатиричният роман, както подсказва името му, се характеризира с използването на елементите на сатирата. В този тип роман авторът излага своята гледна точка по отношение на определена ситуация, която той осмива, за да предизвика реакция у читателя.
Като пример Пътуванията на Гъливер (1927), от Джонатан Суифт, Въстание във фермата (1945), от Джордж Оруел, Сървайвър (2000), от Чък Паланихук, между другото.
Пикарески роман
Това е тип роман, който разказва от първо лице за приключенията на измамник-протагонист, дори, който се очертава като антигерой.
Този тип роман е характерен за испанската литература по време на прехода от Ренесанса към барока, между 16 и 17 век, период, известен като Златен век.
Тези романи включват характеристики на живота през ХVІ век, поради което той критикува обичаите на времето и приканва към размисъл върху морала и тази социална реалност.
Сред основните примери са Ръководството на Tormes (1554), автор неизвестен и Животът на Бускон (1626), от Франсиско Куеведо.
Рицарски роман
Рицарският роман се появява през 15 век. Този тип роман се характеризира с разказване на подвизите и героизма на рицарите, които са се сблъсквали с различни несгоди през целия си живот.
Историите на рицарски романи се стремят да представят реалността от онова време по най-добрия начин, по този начин историята става по-достоверна.
В този смисъл главният герой, рицарят, е описан като смел, смел и силен човек, способен да поеме всякакъв риск и да се бие, когато е необходимо. По същия начин господинът е интелигентен, хитър и почтен субект, когото мнозина уважават.
Като пример можем да споменем романа Тиранте ел Бланко (1490), от валенсийския автор Джоанот Масторел. По-късно обаче този тип роман беше демистифициран с публикуването на Гениалният джентълмен Дон Кихот от Ла Манча (1605), от Мигел де Сервантес.
Реалистичен роман
Реалистичният роман е широко развит в Испания в средата на XIX век. Характеризира се с представянето на разказ, който много ясно отразява реалността на обстоятелствата в ежедневието и на различни социални събития.
Тези романи се открояват и с обективния облик, който авторът развива, за да опише и изложи реалността на даден момент.
Като пример можете да посочите романите Фортуната и Жасинта (1886-187), от Бенито Перес Галдос и Мадам Бовари (1857), от Гюстав Флобер.
Исторически роман
Както показва неговата типология, историческият роман се основава на истории от миналото и от историята. Дори разказаните истории могат да бъдат реални или измислени, стига да са поставени в исторически момент. Това е тип роман, който е доста успешен.
В случай на истински истории, авторът трябва да разчита на релевантни аргументи и данни за поредица от събития или герои, които са били от значение в даден момент.
Ако това е измислена история, авторът също трябва да намери историята в минало време и да развие аргумент от своето творчество.
Като пример можете да споменете Партито на козата (2000), е роман на перуанския писател Марио Варгас Льоса, базиран на диктатурата на Рафаел Леонидас Трухийо в Доминиканската република.
Друга изключителна работа е Името на розата (1980), от Умберто Еко, чиято история се ражда от въображението на автора, развита в мистериозна среда.
Научно-фантастичен роман
Научно-фантастичните романи се основават на спекулациите на поредица от събития, които се случват във въображаемо пространство. Тези истории се основават на футуристични истории за космическите пътувания, съществуването на извънземни, човешката еволюция, края на света, пътуването във времето и др.
По същия начин той използва елементи като физически науки, технологични елементи, изкуствен живот и други роботизирани ресурси за развитието на истории. Героите дори могат да бъдат хора или същества, пресъздадени от въображението на автора.
Война на световете (1898), от Х. Г. Уелс, Играта на Ендър (1985), от Орсън Скот Кард, наред с други, са примери за научнофантастични романи.
Фантастичен роман
Фантастичните романи са тези, които използват въображаеми елементи, за да пресъздадат светове и персонажи с конкретни, а не реални характеристики. Не бива да се бъркат с научно-фантастичните романи, чиито истории до голяма степен се основават на технологични елементи.
Героите, които пресъздават тези истории, обикновено са феи, вещици, магьосници, елфи, тролове и др. Най-видни примери са трилогията Властелинът на пръстените, от J. R. R. Tolkien и сагата за Хари Потър, от J. K. Rowlling, наред с други.
Роман на ужасите
Романите на ужасите се характеризират с разказване на истории, които пораждат страх и страх по време на развитието на събитията. Тези истории обаче често държат читателя до края на историята.
Писател, който се характеризира с написването на този тип романи, е американецът Стивън Кинг, един от най-известните му романи на ужасите е Сиянието (1977).
Приключенски роман
Романите, които разказват истории, в които героите отиват на непознати места в търсене на преживяване на нещо ново, независимо дали става дума за опознаване на място, пътуване, разкриване на мистерия, започване на любовна връзка, между другото.
Тези романи се характеризират с факта, че героите трябва да поемат рискове, смели са, привлечени са от мистерия, преживяват неизвестни ситуации и действия и понякога дори зависят от късмета.
Например, Робинзон Крузо (1719), от Даниел Дефо, Островът на съкровищатаили (1883), между другото от Робърт Луис Стенвенсън.
Любовен роман
Любовни романи са тези, в които се развива любовна история, обикновено с щастлив край.
Основният сюжет на тези романи е пълен с описания на емоциите на влюбените протагонисти, които живеят процес на влюбване, тайни срещи, чувственост, конфронтация между съперници, наред с други.
Като пример можете да споменете Брулени Хълмове (1847), от Емили Бронте, Мостовете на Медисън (1992) от Робърт Джеймс Уолър, Любов по време на гняв (1985), от Габриел Гарсия Маркес.
