Какво е Panocha:
Panocha е дума, която има различни About-Meaning.com, особено в зависимост от географския регион, в който се намираме. Може да се отнася до a кочан, още бонбони от захарна тръстика, още сладък хляб, към a Пати, към женски полови органи, или може да бъде начин за препращане към това, което принадлежи към района на Мурсия, в Испания.
Думата като такава идва от вулгарен латински панукола, което от своя страна произлиза от латински метлица, умалително от латинската дума панус, което означава „ухо на конец“.
В този смисъл, както котенце испанският посочи кочан, било то царевица, панисо или просо.
Също така, в Испания, panocha или panocho Това е прилагателно, използвано за означаване на това, което принадлежи или е свързано с Мурсия. В допълнение, така се наричат и жителите на Мурсия и техният диалект.
На Латинска Америкаот своя страна, котенце това означава и различни неща.
На Мексиконапример, по-точно в северозападната част на страната, той е известен като котенце към пилонцило, тоест да бонбони от захарна тръстика смлени и обработени, с които се правят конични питки за продажба. Най-известните уши са тези на град Гуадалупе де Урес, в щата Сонора. Като такива, ушите се използват за приготвяне на различни десерти, като койота, сладка тиква с мед, пипитории и др.
От друга страна, в САЩ, по-точно в щата Ню Мексико, panocha е a вид десерт направен от покълнала пшеница и кафява захар и традиционно се яде през Великия пост.
На Колумбия, panocha е сладък хляб направено с пшенично брашно, захар и мазнина, което се пълни със сладко, направено от смес от захар, кокос и сирене. Типично е за колумбийското крайбрежие.
На Коста Рика, а котенце е Пати, състоящ се от тесто за хляб и пълнено.
В останалите страни от Латинска Америка от Мексико, през Централна Америка и Карибите и включително южноамерикански страни, като Колумбия, Венецуела, Перу и Чили, котенце е име, разговорно дадено на женски полови органи.
Пример за неговото използване се намира в този пасаж на романа Хроника на предсказаната смърт, от колумбиеца Габриел Гарсия Маркес, Нобелова награда за литература: котенце -Дивина Флор ми каза. Винаги правех това, когато бях сам в ъглите на къщата, но онзи ден не изпитвах обичайния страх, а ужасното желание да плача ”.
