Значение на свободата (какво е, понятие и определение)

Каква е свободата:

Свободата е способността или способността на човешкото същество да действа според своите ценности, критерии, разум и воля, без ограничения, освен зачитане на свободата на другите.

Има свобода, когато хората могат да действат без принуда и потисничество от други субекти. Поради тази причина се казва, че дадено лице е на свобода или действа на свобода, когато не е в състояние на затворник, не е подчинено на заповедите на други лица или по принуда.

Свободата носи чувство за индивидуална и социална отговорност. Следователно съществува връзка между свободата и етиката, тъй като действието на свобода не се увлича от импулси, а действа съвестно за собствено и общо благо.

Свободата е концепция, изградена от обществото за постигане на пълно и конструктивно съжителство. В този смисъл тя е залегнала във Всеобщата декларация за правата на човека.

Думата свобода също се използва за означаване на силата, която гражданите трябва да действат според собствената си воля и интереси в рамките на закона.

Думата произлиза от латински Безплатно Y. libertātis, което означава „онзи, който е юридически и политически свободен“. Преди това терминът намекваше за онези, които са родени свободни или са получили свобода, след като са родени под робство или васалство.

Характеристики на свободата

  • Противопоставя се на потисничеството: свободата се характеризира с противопоставяне на системите на потисничество, създадени от хората, за да контролират и инструментализират своите равни. Противопоставя се на робството, принудителното робство, принудата, манипулациите, изнудването, заплахите и постоянното наблюдение.
  • Това предполага самоопределение: свободата предполага правото да решавате сами за своите интереси, убеждения, мнения и действия.
  • Това е човешко право: Свободата се защитава като основно човешко право дотолкова, доколкото зачитането й е гаранция за мир, общо благо и индивидуален и социален прогрес.
  • Това е акт на отговорност: свободният човек е отговорен за собствените си действия и нужди, но също и за последиците от своите действия пред обществото.
  • Е стойност: като ценност идеалът на свободата насочва човешките действия към диалог, разбиране, уважение и толерантност. Свободата вдъхновява изграждането на модел на отворено и демократично общество, което се стреми към мир.
  • Той има граници: Свободата на един човек намира своите граници в правото на свобода на другите. Упражняването на свободата не ни освобождава от задължението да се грижим за основните си нужди.
  • Това изисква наличието на добра информация: Добро упражняване на свободата е да имате под ръка цялата необходима информация, за да направите най-добрия избор. Колкото по-информиран е човекът, толкова повече елементи той трябва да оцени при вземането на решения.

Видове свобода

Свобода на изповядване или религиозна свобода

Свободата на изповядване или религиозна свобода се отнася до правото да се избере религиозна система от убеждения и тя да се прояви без наказание, заплаха или принуда. Включва свободата да се обявиш за атеист.

Например, свободно да избирате да бъдете християнин или мюсюлманин; пазете светите празници без наказание; живеят според нормите на нечия религия, стига да не им липсва общото благо и т.н.

Свободата на изповядване е установена и в член 18 от Декларацията за правата на човека. Във всяка държава има законодателство, което установява как е разрешено или ограничено изразяването му.

Вижте също: Свобода на поклонение

Свобода на изразяване или мнение

Свободата на изразяване се състои от правото да изразявате идеи, мнения и чувства в рамките на нормите на уважение и здравословно съжителство. То е залегнало в член 19 от Декларацията за правата на човека.

Някои примери за свобода на изразяването са публикуването на литературни произведения, участието в публични дебати и свободата на печата.

Всяка държава има закони, които регулират свободата на изразяване. Това предполага определени ограничения, особено по отношение на медиите и тяхната социална отговорност.

Например, законите регулират свободата на изразяване, като забраняват застъпничеството за насилие или подбуждането към омраза, което е криминализирано от закона.

Свободата на пресата

Свободата на печата закрепва правото на медиите да разпространяват навременна и достоверна информация сред населението без цензурата на държавата или други фактори на властта. Свободата на печата е конкретна форма на свобода на изразяване.

Свободата на печата трябва постоянно да се защитава, тъй като тя е застрашена както от политическите сили, така и от икономическите сили, които използват спонсорството като принудителен фактор.

Пример за свобода на печата е писането и публикуването на противоречиви новини, редакционни статии и статии с мнения.

Свобода на мисълта

Свободата на мисълта се отнася до свободното упражняване на размисъл, съвест и система от вярвания. Включва и свободата да ги изразявате публично и частно, без наказание. Например изразяване на политическо мнение, противно на това на колега или група с пълно доверие.

Политическа свобода

Всеки има право да участва в политическа дейност в своята страна. Това право може да се упражнява пряко (като държавен служител) и индиректно (чрез универсално, свободно и тайно гласуване).

Това право е залегнало в член 21 от Всеобщата декларация за правата на човека. Политическата свобода обаче не съществува в страни, които поддържат авторитарни и антидемократични режими от различен вид.

Свобода на избор

Свободата на избор се отнася до правото на избор между различни варианти без принуда от страна на властите, други субекти или лица. Например:

  • свободно избира партньор, който да създаде семейство (член 16 от Всеобщата декларация за правата на човека);
  • изберете работата според нечии интереси и призвание (член 23, номер 1 от Всеобщата декларация за правата на човека);
  • изберете вида на образованието на децата (член 26, номер 3 от Всеобщата декларация за правата на човека).

Свобода на сдружаване

Свободата на сдружаване се отнася до правото на събиране и сдружаване между хората с цел развиване на икономически, политически, граждански, културни или други дейности, при условие че са мирни. То е залегнало в член 20 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Например синдикати, граждански сдружения със или без мотиви за печалба, формиране на политически партии и др.

Свободата на сдружаване включва правото да не принадлежиш на нито едно сдружение.

Свобода на транзит

Свободата на транзит или движение се отнася до правото да се придвижвате от една територия на друга. Включва правото да преминава международни граници и да се връща в собствената си държава, стига да са спазени международните стандарти.

Свободата на движение е залегнала в член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Икономическа свобода

Икономическата свобода зачита правото на хората да работят, да инвестират, да печелят и да управляват своите активи в съответствие с техните интереси, без да се засягат правата на другите. Например свободата да се създават компании.

Финансова свобода

Финансовата свобода се отнася до начина на живот, който е резултат от печеленето на повтарящи се доходи (наричани още пасивни или остатъчни доходи), а не от прехрана от заплати или доходи от такси (линейни доходи).

Това предполага абсолютна независимост в управлението на личното време. Пример за финансова свобода е да се живее от представянето на акциите на компанията или да се събират хонорари.

Това чувство за свобода е много ограничено, тъй като се ограничава до обикновена трудова независимост и на практика не може да се обобщи за всички човешки същества.

Концепцията включва и някои противоречия. Например, че човек се радва на финансова свобода, означава, че други хора работят, за да произвеждат богатството, което го поддържа. Следователно финансовата свобода не се квалифицира като човешко право.

Абсолютна свобода

Абсолютната свобода се разбира като пълната и пълна независимост на определения, външни за индивида, като нужда, установени норми или дори междуличностни отношения.

Като такова понятието за абсолютна свобода е утопично. Това означава, че това е идеализация на концепцията за свобода. Идеята за абсолютна свобода няма основание в действителност, тъй като тя не признава естеството на човешкото състояние, винаги подчинено на екологични, биологични и социални условия.

Стойността на свободата

Ценността на свободата е, че благодарение на нея можем да изразяваме публично своите идеи и мнения, да имаме образованието, което искаме, или да следваме вярванията, с които се идентифицираме, за да назовем само няколко примера. Без свобода нито едно от тези неща не би било възможно.

Но няма абсолютна свобода. Ние упражняваме свободата, като винаги имаме предвид други ценности, които също са важни за живота в обществото, като уважение и отговорност.

Свобода и уважение

Нашата свобода не може да замени свободата на другите. Следователно зачитането на мненията и убежденията на други хора е от съществено значение, когато практикуваме нашата свобода.

Например, ние имаме свободата да бъдем атеисти, но това не означава да презираме тези, които следват религия, или да попречим на други хора да практикуват своите култове.

Свобода и отговорност

Да имаш свобода означава и да я използваш отговорно. Свободата не се състои в това да правим това, което искаме, а в избора на разумни и отговорни действия пред последствията, които те имат за нас самите и за другите. Свободата без отговорност е разврат.

Например можем да разберем, че имаме свободата да идваме в клас по всяко време, когато пожелаем. Но истината е, че часовете са планирани предварително, така че всеки да може да присъства. Закъснението влияе на личните ни резултати, кара ни да изглеждаме безотговорни и предизвиква разсейване на колегите. Присъствието в определеното време е акт на отговорна свобода, тъй като гарантира правото на всеки на качествено образование.

Защо свободата е право?

Свободата е право. Тя е призната от международната общност във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., подписана в Париж малко след Втората световна война. Той има своите предшественици във Френската революция от 1789 г. и в процесите на премахване на робството, гестационни от 18 век до края на 19 век.

Свободата е залегнала като човешко право да я защитава. Въпреки че всички човешки същества се раждат свободни и равни, надарени със съвест и подлежащи на братство, винаги е имало ситуации, които застрашават нашата свобода.

Диктаторските правителства или съвременните форми на робство са някои от заплахите за свободата, с които се сблъскваме в момента в различни части на света.

Други произлизат от правото на свобода, като правото на образование, семейство, сдружаване и избор, и те са от съществено значение за социалното развитие и личното и колективно благосъстояние.

Вижте също:

  • Отговорност
  • Разврат

Свобода и етика

Етиката и свободата са тясно свързани. Функцията на етиката е именно да води човека към щастие и свобода, чрез съзнателното практикуване на Доброто и лична и социална отговорност.

Етиката се крие в търсенето на възможно най-доброто благо, дори когато понякога се противопоставя на нормите или законите, наложени от традицията в обществото. По този начин поставянето на доброто пред сляпото подчинение изисква упражняването на свободата на съвестта, тъй като то носи голяма отговорност.

Това може да ви заинтересува:

  • Етика
  • Стойности
  • Известни фрази, които определят понятието свобода

Така ще помогнете за развитието на сайта, сподели с приятелите си

wave wave wave wave wave