Гласност

Каква беше гласността?

Glásnost е политическа реформа, приложена в Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Целта му беше да генерира вътрешни, свободни и открити дискусии сред гражданите по политически и социални въпроси.

Руската дума glásnost се превежда като „откритост“ или „прозрачност“. Гласността е политическо предложение, направено от политическия лидер Михаил Горбачов в средата на 80-те години и приведено в действие между 1986 и 1991 година.

Гласността, заедно с перестройката (набор от икономически политики), беше част от процеса на реформи и реорганизация, който Съветският съюз преживя.

Тези реформи се характеризираха с позволяването на по-голяма свобода на изразяване и свобода на пресата около политически и социални събития. Той също така насърчава разпространението на информация и правото на несъгласие по различни въпроси на държавата.

Сред най-изявените последици от гласността са силната социална критика на реалността на Съветите и разпадането на Съветския съюз.

Исторически контекст на гласността

Гласността е част от руските политически термини, използвани около 18-ти век за обозначаване на прозрачността на държавните дела.

Терминът е възприет от Михаил Горвачев през 1985 г., когато е бил генерален секретар на Централния комитет на комунистическата партия. По това време той предложи набор от политически и икономически реформи, които предизвикаха раздвижване сред политиците и гражданите.

Неговото намерение с glásnost надхвърли да даде по-голяма откритост на информацията и да разкрие многобройни скрити истини. Той също така се стреми да намали държавния контрол и да противодейства на тайната, характерна за Съветския съюз, подкрепена от консерваторите на комунистическата партия.

Гласността беше опит за запазване на Съветския съюз чрез преструктуриране на политическата, икономическата и социалната система. Той включваше и технологично преструктуриране, което рискуваше да остарее и да фалира за времето.

Ядрената катастрофа в Чернобил на 26 април 1986 г. е световно събитие, което разкрива недостатъците на съветската ядрена програма. Радиоактивният облак, генериран от експлозията на ядрения реактор, се разпространи в Украйна, Полша, Германия, Беларус, Финландия, Швеция, Норвегия и Франция.

Липсата на прозрачност на информацията затрудни държавата да планира по-ефективни и по-бързи стратегии. Това разкри колко изключително важна информация е била задържана от държавата, съветското общество и международната общност като цяло.

Последици от Гласността

• Институционална реформа: имаше реформи на политическата система, които направиха възможно въвеждането на президентския пост в Съветския съюз и провеждането на свободни избори. През март 1990 г. Горбачов е избран за първи президент на Съюза на съветските социалистически републики, който пост заема до 1991 г.
• По-голяма прозрачност на информацията: комунистическата партия загуби голяма част от политическия контрол, който упражняваше върху медиите. Това даде възможност да се публикува реалността на социалните и икономически проблеми, които са изпитали Съветите, бяха публикувани непознатите за мнозина сталинистки политики и беше ясно, че не всички бяха приведени в съответствие с тази политика, когато настъпи ядрената експлозия в Чернобил през април 26. 1986 г.
• По-голям достъп до нови технологии: насърчава се по-нататъшното развитие на достъпа до технологии.
• Освобождаване на политически затворници: беше възможно да бъдат освободени няколко политически затворници, задържани по различни причини.
• Достъп до повече информация: международният комуникационен сигнал беше разрешен и отворен.
• Международни политически отношения: започнаха по-добри международни политически отношения между Съветския съюз и САЩ.
• Разпадане на Съветския съюз: прилагането на glásnost, заедно с перестройката, бяха политики, които породиха широко недоволство, защото те свидетелстваха за условията и трудностите, пред които са изправени гражданите; следователно, през 1991 г. СССР беше разпуснат.

Гласност и Перестройка

Перестройката беше реформа, създадена от Горвачев с цел преструктуриране на икономическата политика на Съветския съюз, тъй като държавата имаше контрол върху търговията. Терминът се превежда на испански като „преструктуриране“.

С перестройката се търсеше да излезе от икономическия упадък и да генерира по-голяма търговска независимост, свобода при боравенето с валути, свобода на цените и др.

Малко по-късно Горвачев обнародва гласността, за да даде място за вътрешен дебат по социални въпроси.

И двете реформи имаха за цел да създадат нова и по-добра структура за Съветския съюз. Сред последиците от него обаче, освен общото недоволство поради икономическата и социална криза, беше и краят на Съветския съюз.

Вижте също:

• Перестройка.
• Руска революция.
• Сталинизъм.