Какво е това, което пее злините си плаши:
„Който пее злините си плаши“ е популярна поговорка от испански произход, свързана с позитивното отношение, което хората трябва да имат или да имат, когато се сблъскват с нещастието, което ги заобикаля.
Поговорката се използва, когато човек е потопен в поредица от проблеми или трудности, които изглежда нямат незабавно решение, чието емоционално натоварване може да бъде облекчено чрез пеене и наслаждаване на възможностите, които сред всичко предлага животът.
Ако фразата се произнася от трета страна, тя ще се тълкува като съвет към страдащия. В този случай това би било призив за добра воля.
Ако фразата се позове от самия страдащ, това ще бъде начин за оправдаване на необходимостта да се освободят от напрежението, което той не може да разреши.
В тази поговорка пеенето има чувството да забавлява, да се наслаждава, да си прекарва добре, тъй като това е едно от най-освобождаващите хобита, което свързва физическата активност с емоционалната активност. Следователно, поговорката насърчава чрез този образ да се разсейва сред трудностите, за да почувства, че страданията са по-малко.
Който пее злините им, плаши, в същото време е поговорка, която ни приканва да спрем да обвиняваме бедствията.
Някои варианти на поговорката са: „Който пее, забравя скръбта си“, „Който пее злото си, плаши“ и „Който пее скръбите си, плаши“.
Поговорката е посочена в първата част на глава 22 от Дон Кихот от Ла Манча. Да видим:
- Е, как - повтори Дон Кихот, - за музиканти и певци, които също ходят на галери?
- Да, сър - отговори галерският роб, - няма нищо по-лошо от това да пеете в тревога.
„Преди съм чувал да се казва - каза Дон Кихот, - че който пее болестите си, е ужасяващ.
„Тук е обратното - каза робът на галерата, - че който пее веднъж, цял живот плаче“.
- Не го разбирам - каза Дон Кихот.
