Какво е гръцката философия:
Гръцката философия или класическата философия обхваща периода на мисълта, развит в Древна Гърция от нейния класически период (499 - 323 г. пр. Н. Е.) До нейния елински период (323 - 30 г. пр. Н. Е.).
Думата философия от гръцки произход е създадена за първи път от Питагор и означава „любов към мъдростта“ или „приятел на мъдростта“.
И защо гръцката философия е важна? Защото тя формира основата на сегашната западна мисъл.
Характеристики на гръцката философия
Гръцката философия произхожда от класическия период на древногръцката цивилизация между 499 до 323 г. пр. Н. Е.
Първият период се нарича космологичен или досократичен период и е характеризира се с използване на рационално мислене За да се решат проблеми за природата, това означаваше да се използват разум, мисъл, знание и сетива, известни като лога.
Вторият период на гръцката философия се фокусира върху проблемите на човека, където идеите на софистите и Сократ се сблъскват.
Философският дебат, който характеризира този период, се състои от относителността или универсалността на понятия като добро и зло.
В този смисъл софистите бяха скептични и релативистични, твърдейки, че доброто и злото например зависят от гледната точка на всеки отделен човек. От друга страна, Сократ учи, че тези понятия не са относителни, а абсолютни и че истината се достига чрез процес на въпроси и разсъждения.
Класическата философия поставя основите на политическия и логически дискурс на западната мисъл, характеризиращ се с използването на реторика (софисти) и майевтика (Сократ).
Периоди на гръцката философия
Класическата философия обикновено се разделя на 2 основни периода: досократичния период и периода на Сократ и софистите.
Космологичен или досократичен период
Първите гръцки философи се наричат космологични, тъй като те поставят под въпрос мистериите на природата и космоса, които преди са били обяснявани чрез митове (гръцката митология).
Този ранен период на гръцката философия, известен също като досократична философия, обхваща 6 и 5 век пр. Н. Е.
Основната цел беше търсенето на първобитния, уникален и универсален принцип, от който са генерирани всички неща, които те призоваха архе. Това търсене е извършено чрез знания (логотипи), започвайки рационална мисъл.
Досократичната философия е разделена на 2 велики школи:
- монистични училища (6 век пр. Н. Е.): Като най-важните му представители Талес от Милет, Анаксимандър, Анаксимен, Питагор, Хераклит от Ефес, Ксенофан, Парменид и Зенон от Елея.
- плуралистични училища (5 век пр. Н. Е.): В която се открояват Емпедокъл, Анаксагор, Левкип и Демокрит.
Период на софистите и Сократ
През втората половина на класическия период на Древна Гърция се появяват софистите и Сократ (470 - 399 г. пр. Н. Е.), Последният ученик на Анаксагор. Този период се характеризира със своите интензивни дебати за възприемането на знанието, фокусирано върху човека, а не върху природата.
Софистите учат да използват реторика, за да убеждават и убеждават, тъй като всичко е относително и зависи от аргументацията. Неговите най-видни представители бяха:
- Протагор: на когото се приписва фразата „човекът е мярката на всички неща“. Той беше консултант на цар Перикъл и вярваше, че всичко трябва да бъде обществено полезно.
- Горгии: твърди, че всичко е невярно.
- Антистен: ученик на Сократ, основава циничното училище. Той беше учител на Диоген от Синопа, виден циник.
От друга страна, Сократ не се съгласи със софистите и потвърди, че понятия като добро, зло и справедливост са абсолютни, достигайки до тях чрез процес, известен като „метод на Сократ“, който се състои от 2 стъпки: ирония и маевтика.
Този процес би помогнал да се разкрият противоречията и да се създаде индуктивен аргумент чрез диалог. Сократ учи, че животът без въпроси е живот на невежество и без морал.
Ученици на Сократ
Еволюцията на гръцката философия се основава на учението на Сократ чрез неговия ученик: Платон (427 -347 г. пр. Н. Е.). Платон основава след смъртта на Сократ през 387 г. пр. Н. Е. Академията, институция, в която ще се обучава Аристотел.
Платон счита, че единственото нещо, което е вечно и неизменно, е светът на идеите, като се има предвид съществуването на 2 свята: разумния свят, сетивата и разбираемия, този на идеите. Използвайте „мита за пещерата“, за да обясните как сетивата ни заблуждават и крият истината. Това е известно още като платонов идеализъм.
Последният представител на гръцката философия като такъв е ученикът на Платон, Аристотел (384 - 322 пр.н.е.). Той е бил учител на Александър Велики от 343 г. пр. Н. Е. и през 353 г. пр.н.е. основава Лицея. Аристотел се различава от Платон, като включва по-натуралистични идеи, като стига до заключението, че зависим от сетивата и опита, за да се учим. Това е известно и като интелектуализъм.
Освен това Аристотел е измислил термина евдемония което означава щастие, което той счита за цел на всяко човешко същество.
Други ученици на Сократ основават мисловни школи в гръцката философия, които също потвърждават, че крайната цел на човека е да постигне щастие. Сред тях можем да споменем:
- Циничното училище: основан от Антистен, той презира социалните и материалните конвенции. Те се борят да не бъдат роби на удоволствията и вярват в живота без цели.
- Градинското училище: основан от Епикур през 306 г. пр. н. е потвърждава, че щастието се достига чрез липса на притеснения, без страх от смъртта и чрез удоволствие, управлявано от благоразумие.
- Стоическото училище: основан от Зенон от Китио и повлиян от циниците, той потвърждава, че щастието се намира чрез приемането на съдбата и задължението.
- Скептичното училище: Pyrrho de Elis е повлиян от стоиците и потвърждава, че истината не съществува и щастието се намира в въздържането от преценка, като апатията е идеалът.
