Какво представлява менителницата:
Менителницата Това е документ или кредитно заглавие, чрез което чекмеджето или чекмеджето изисква от трасата или трасата да извърши плащането на определена сума в рамките на определен период на притежателя или притежателя или на когото той или тя определи за тази цел.
Менителницата може да се използва като гаранция за плащане от предоставените кредити. В случай на неспазване на плащането, бенефициентът има право да протестира в съда, за да поиска плащане на дълга.
По същия начин може да се използва и менителницата като платежно средство за рационализиране на търговските сделки за покупко-продажба.
Менителниците се появяват през Средновековието поради необходимостта от парична търговия и като форма на натрупване и защита на капитала срещу феодални доходи.
Първите, които издават менителници, са италианските банкери, които около 12-ти век започват да ги използват при своите транзакции.
Участници в менителница
В менителница набор от агенти задължително се намесва за нейното издаване, обращение и плащане:
- Чекмедже или центрофуга: това лице е кредитор на дълга; Той е този, който издава сметката, така че длъжникът или платецът да поеме плащането й след изрично приемане.
- Изчертано или обърнато: е длъжникът, т. е. лицето, което трябва да плати менителницата след пристигане на падежа. Приемайки сметката, ще бъдете задължени да извършите плащането, като в този случай ви наричат още акцептор.
- Притежател на полица, притежател или бенефициент: е лицето, в чието владение е менителницата и на което плащането трябва да бъде платено в посочения срок.
Възможно е също така да се намесят следните участници:
- Индосант: е този, който одобрява писмо или го предава на трета страна.
- Подкрепете: е този, в полза на когото писмото е одобрено.
- Поръчител или поръчител: е лицето, което ще служи като гаранция за плащането на сметката.
Характеристики на менителница
За да бъде менителницата юридически валидна, тя трябва да има следните изисквания:
- Място на издаване.
- Деноминация на валутата.
- Количество в букви и цифри.
- Дата на издаване.
- Краен срок.
- Данни за издателя или чекмеджето.
- Адрес на банката, в която ще бъде извършено плащането (не е задължително).
- Данни на чекмеджето или лицето, на което трябва да се извърши плащането.
- Изрично приемане на този, който трябва да извърши плащането.
- Подпис на издателя на менителницата.
- Ставка на гербовото мито.
- Идентификация на документа, използван за попълването му.
