Какви са кардиналните добродетели:
Кардиналните добродетели, наричани още морални добродетели, са тези добродетели, които са от съществено значение за човешките взаимоотношения и социалния ред. Те получават името си от латинската дума "cardo", което означава основно или основно. По този начин се разбира, че основните добродетели са тези основни и основни ценности.
Тези добродетели, също свързани с богословските добродетели, са отправна точка за ориентирането на поведението на човека към пълна хуманизация, както и към изграждането на по-справедливо и здраво общество.
Основните добродетели са благоразумието, справедливостта, твърдостта и сдържаността. Те се допълват от богословските добродетели, които са вяра, надежда и милосърдие.
Също така се казва, че кардиналните добродетели са отговор на раните, причинени в човешкото същество от греха. По този начин всеки от тях съответства на изцелението на определен елемент. Нека сега разгледаме всяка от основните добродетели поотделно.
Благоразумие
Благоразумието е добродетел, чиято цел е да измени или лекува невежеството в разбирането. Благоразумието е способността да размишлявате преди да говорите или да действате, както и да оценявате подходящия начин и средства за намеса в дадена ситуация.
Следователно това предполага усещането за възможност, тоест да се прецени кога е подходящият момент да се действа или говори.
Практиката на предпазливостта предполага следване на поне три основни елемента, които са: мислете зряло, решете разумно и действайте за добро. Всичко това предполага процес на непрекъснато отражение.
Справедливост
Справедливостта е добродетел, която възниква за противодействие на злобата на волята. По този начин справедливостта се разбира като явна воля на човек, че всеки човек получава това, което заслужава, и е справедлив, тоест, че всеки човек получава дължимото.
Следователно справедливият зачита придобитите права на другия. Например, справедливият зачита правото на собственост, както и правото на слава и честта на другите. По същия начин праведникът зачита авторитета, който съответства на всеки според ролята, която изпълняват. Справедливите зачитат авторитета на родителите към децата например.
Сила
Силата е добродетелта, която е противопоставена на слабостта. Става дума за добродетелта да имаш сили да се бориш за трудното добро, тоест за онези градивни цели или благородни принципи, които изискват усилия. По същия начин силата на духа помага на човек да смекчи смелостта си, когато е прекалена.
Силата предполага действие по два начина: атакуване и съпротива. Атакуването се отнася до предприемане на незабавни действия за завладяване на желаното. Заедно с това е необходимо да се противопоставим на безнадеждността и страха. За това е необходимо човекът също да има път в себепознанието.
Умереност
Умереността е отговор на разстройството на похотта. Става въпрос за добродетелта за ограничаване на безпорядни апетити, както и за изкушенията на сетивата. За това човек поставя на първо място използването на разума. Чрез рационални упражнения човекът постига контрол над своите страсти, за да запази общото благо.
Средствата за сдържаност са въздържание, трезвост, целомъдрие и сдържаност. Други добродетели, които често съпътстват умереността, са смирението и кротостта.
- Добродетел.
- Богословски добродетели.
- 11 вида основни ценности в социалния живот.
- 30 качества и дефекти на човек.
